Неспоменато

7 ago 2015, 0:34

Poesía » Otra

794 0 4

Неспоменато

Пиша ти, за да не забравя какво ще се случи отвъд…

Нищото, което оставяш, като се сещам всеки път…

Колко има смисъл емоция да не споделиш…

Толкова да обичаш. Толкова да мълчиш.

Пиша ти, защото не помня как се загуби това –

всичкото наше любовно някак безшумно замря.

Млади ли бяхме, наивни, като врабчета през лято?

Влюбени във липсващото ни неспоменато.

26.02.2014

El Autor ha prohibido la votación.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

recovery (Мила)

2015-09-04T21:41:07+03:00

хмммм много истинско,,, навярно срещнах мен в това !!!
Burns

2015-08-12T12:33:48+03:00

Вторият ред на първото четиристишие като че ли може да пасне и по-добре. Може би ако заместиш "като се сещам" с нещо друго. Цялото второ четиристишие е много силно като изразни средства! Цялостното впечатление, което оставя стихотворението у мен е, че е запомнящо се, като нещо което е много повече от сумата на частите си по стойност. Допада ми начинът, по който е представена идеята за неспоменатото. Поздрав!
Довереница (Дочка Василева)

2015-08-07T13:42:10+03:00

Неспоменатото живее много дълго,
а наречеш ли го - сред всички имена
се губи по пътеките на навика
без чувството на свян и на вина...
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2015-08-07T01:02:59+03:00

Неспоменато, но оставило спомени!
Хареса ми!