7.08.2015 г., 0:34 ч.

Неспоменато 

  Поезия » Друга
918 0 4

Неспоменато

 

Пиша ти, за да не забравя какво ще се случи отвъд…

Нищото, което оставяш, като се сещам  всеки път…

Колко има смисъл емоция да не споделиш…

Толкова да обичаш. Толкова да мълчиш.

 

Пиша ти, защото не помня как се загуби това –

всичкото наше любовно някак безшумно замря.

Млади ли бяхме, наивни, като врабчета през лято?

Влюбени във липсващото ни неспоменато.

 

--

26.02.2014



© Тома Кашмирски Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хмммм много истинско,,, навярно срещнах мен в това !!!
  • Вторият ред на първото четиристишие като че ли може да пасне и по-добре. Може би ако заместиш "като се сещам" с нещо друго. Цялото второ четиристишие е много силно като изразни средства! Цялостното впечатление, което оставя стихотворението у мен е, че е запомнящо се, като нещо което е много повече от сумата на частите си по стойност. Допада ми начинът, по който е представена идеята за неспоменатото. Поздрав!
  • Неспоменатото живее много дълго,
    а наречеш ли го - сред всички имена
    се губи по пътеките на навика
    без чувството на свян и на вина...
  • Неспоменато, но оставило спомени!
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??