7.08.2015 г., 0:34

Неспоменато

1.3K 0 4

Неспоменато

 

Пиша ти, за да не забравя какво ще се случи отвъд…

Нищото, което оставяш, като се сещам  всеки път…

Колко има смисъл емоция да не споделиш…

Толкова да обичаш. Толкова да мълчиш.

 

Пиша ти, защото не помня как се загуби това –

всичкото наше любовно някак безшумно замря.

Млади ли бяхме, наивни, като врабчета през лято?

Влюбени във липсващото ни неспоменато.

 

--

26.02.2014



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хмммм много истинско,,, навярно срещнах мен в това !!!
  • Вторият ред на първото четиристишие като че ли може да пасне и по-добре. Може би ако заместиш "като се сещам" с нещо друго. Цялото второ четиристишие е много силно като изразни средства! Цялостното впечатление, което оставя стихотворението у мен е, че е запомнящо се, като нещо което е много повече от сумата на частите си по стойност. Допада ми начинът, по който е представена идеята за неспоменатото. Поздрав!
  • Неспоменатото живее много дълго,
    а наречеш ли го - сред всички имена
    се губи по пътеките на навика
    без чувството на свян и на вина...
  • Неспоменато, но оставило спомени!
    Хареса ми!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...