25 сент. 2008 г., 20:07

Нестихналост

829 0 12
Да... валят аплодисменти
понякога над мен в живота.
Не... не съм звезда от висините,
понякога съм тъжна проза.
Да... изпята песен съм несвойска,
понякога не съм безгрешна.
Не... не само сензитивно гледам свода,
понякога обител търся вечна.
Да... наподобявам и мига небесен,
не... не дяволски да съм подвластна.
Да... от любовта си съм обсебена.
Не... не искам на земята да ме спусне.
Да... на бурята в окото й,
да... завинаги...
да стихна...
                                                                               http://bg.dada.net/video/6955602/Viva-Forever-(Final-Fantasy-X-X-2)/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....