25.09.2008 г., 20:07

Нестихналост

821 0 12
Да... валят аплодисменти
понякога над мен в живота.
Не... не съм звезда от висините,
понякога съм тъжна проза.
Да... изпята песен съм несвойска,
понякога не съм безгрешна.
Не... не само сензитивно гледам свода,
понякога обител търся вечна.
Да... наподобявам и мига небесен,
не... не дяволски да съм подвластна.
Да... от любовта си съм обсебена.
Не... не искам на земята да ме спусне.
Да... на бурята в окото й,
да... завинаги...
да стихна...
                                                                               http://bg.dada.net/video/6955602/Viva-Forever-(Final-Fantasy-X-X-2)/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...