25.09.2008 г., 20:07

Нестихналост

823 0 12
Да... валят аплодисменти
понякога над мен в живота.
Не... не съм звезда от висините,
понякога съм тъжна проза.
Да... изпята песен съм несвойска,
понякога не съм безгрешна.
Не... не само сензитивно гледам свода,
понякога обител търся вечна.
Да... наподобявам и мига небесен,
не... не дяволски да съм подвластна.
Да... от любовта си съм обсебена.
Не... не искам на земята да ме спусне.
Да... на бурята в окото й,
да... завинаги...
да стихна...
                                                                               http://bg.dada.net/video/6955602/Viva-Forever-(Final-Fantasy-X-X-2)/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...