vyatur (Аз)
59 454
15 дек. 2011 г., 12:15

Нестихваща болка 

  Поэзия » Белые стихи
988 0 12

Ту хвъркаш високо нагоре

и даваш надежда за вяра.

А ето след ден си си ти,

вечно оплетен в плява.

 

И пак повтарят се твойте игри,

и пак отново си праведен ти,

и още, и още безкрайни лъжи,

да, това си истинският ти.

 

Та докога това се търпи?

То вече сили не стигат.

Да кършиш пръсти от болка

и пак да боли, да боли.

© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Деси,Цветака благодаря за хубавите коментари.И за това, че не ме отминахте.Желая ви много късмет в този хубав ден Игнажден.Вие за първи път ме четете.
  • Чудесна равносметка и поука... може би!
    Има някъде, някой, който само теб чака и иска...
    Поздрави за стиха!
  • И аз почувствах вложените емоции! Харесва ми, макар да ме натъжи, поздрави и от мен!
  • Елена, благоаря, че не ме отмина.Желая ти късмет.
  • Тъжно но истинско и докосващо! Сърдечни поздрави, Аз!
  • Рудин, благодаря за хубавото стихче.Хубаво е човек да има тръпката за живот.
  • Хвърка ли или пък пада
    знай от мене ти едно:
    приеми го за награда,
    кръст носи си на чело!
  • Ели,защо си толкова далеко.?Но след този мил и искрен коментар, чувствам се чудесно.Обещавам ще се усмихна.Благодаря за подкрепата и хубавия коментар.
  • Този не е за теб, Вятърко
    Зарежи го и се усмихни!
  • Минка, Елена,мила ми Веске, благодаря, че ме забелязахте и коментирахте.
    Дано следващото е по-ведро.Весели Празници, ако не си пишем пак !
  • Почувствах болката ти!Емоционален стих!
  • Усетих много болка!Харесах!Поздрав!
Предложения
: ??:??