Нестихваща болка

Поезия » Бели стихове

1.4K 0 12

Ту хвъркаш високо нагоре

и даваш надежда за вяра.

А ето след ден си си ти,

вечно оплетен в плява.

И пак повтарят се твойте игри,

и пак отново си праведен ти,

и още, и още безкрайни лъжи,

да, това си истинският ти.

Та докога това се търпи?

То вече сили не стигат.

Да кършиш пръсти от болка

и пак да боли, да боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vyatur (Аз)

Деси,Цветака благодаря за хубавите коментари.И за това, че не ме отминахте.Желая ви много късмет в този хубав ден Игнажден.Вие за първи път ме четете.

2011-12-20T19:50:15+02:00
cvqt (Цеца Тодорова)

Чудесна равносметка и поука... може би!
Има някъде, някой, който само теб чака и иска...
Поздрави за стиха!

2011-12-20T06:33:15+02:00
avalon777 (Безстрашна)

И аз почувствах вложените емоции! Харесва ми, макар да ме натъжи, поздрави и от мен!

2011-12-20T06:23:35+02:00
vyatur (Аз)

Елена, благоаря, че не ме отмина.Желая ти късмет.

2011-12-16T15:22:04+02:00
elenasim1 (Елeна)

Тъжно но истинско и докосващо! Сърдечни поздрави, Аз!

2011-12-16T14:02:27+02:00