Dec 15, 2011, 12:15 PM

Нестихваща болка 

  Poetry » White poetry
1170 0 12
Ту хвъркаш високо нагоре
и даваш надежда за вяра.
А ето след ден си си ти,
вечно оплетен в плява.
И пак повтарят се твойте игри,
и пак отново си праведен ти,
и още, и още безкрайни лъжи,
да, това си истинският ти.
Та докога това се търпи?
То вече сили не стигат.
Да кършиш пръсти от болка
и пак да боли, да боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз All rights reserved.

Random works
: ??:??