23 нояб. 2008 г., 01:39

Нестихващо

1K 0 1
 

Загърбвам  самотата.

Защото те обичам.

Повод за осъмване.

Не  разбирам

търпението на тишината.

От  страх не се пропуква ледът.

Прегризвам часовете на неделята

от поредното ти завръщане.

И заваля...

  Сняг...

    Сняг...

      Сняг...

Ще спреш за малко пред вратата.

И снегът ще заличи

          следите на очакването.

Само залезът в камината

крие забързаните светове.

Лесно ще си тръгнеш.

Утре може пак да ти потрябвам.

Искам да прошепна - остани.

Все по-силно те обичам...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...