23 нояб. 2008 г., 01:39

Нестихващо

1K 0 1
 

Загърбвам  самотата.

Защото те обичам.

Повод за осъмване.

Не  разбирам

търпението на тишината.

От  страх не се пропуква ледът.

Прегризвам часовете на неделята

от поредното ти завръщане.

И заваля...

  Сняг...

    Сняг...

      Сняг...

Ще спреш за малко пред вратата.

И снегът ще заличи

          следите на очакването.

Само залезът в камината

крие забързаните светове.

Лесно ще си тръгнеш.

Утре може пак да ти потрябвам.

Искам да прошепна - остани.

Все по-силно те обичам...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...