Загърбвам  самотата.

Защото те обичам.

Повод за осъмване.

Не  разбирам

търпението на тишината.

От  страх не се пропуква ледът.

Прегризвам часовете на неделята

от поредното ти завръщане.

И заваля...

  Сняг...

    Сняг...

      Сняг...

Ще спреш за малко пред вратата.

И снегът ще заличи

          следите на очакването.

Само залезът в камината

крие забързаните светове.

Лесно ще си тръгнеш.

Утре може пак да ти потрябвам.

Искам да прошепна - остани.

Все по-силно те обичам...