23.11.2008 г., 1:39

Нестихващо

1K 0 1
 

Загърбвам  самотата.

Защото те обичам.

Повод за осъмване.

Не  разбирам

търпението на тишината.

От  страх не се пропуква ледът.

Прегризвам часовете на неделята

от поредното ти завръщане.

И заваля...

  Сняг...

    Сняг...

      Сняг...

Ще спреш за малко пред вратата.

И снегът ще заличи

          следите на очакването.

Само залезът в камината

крие забързаните светове.

Лесно ще си тръгнеш.

Утре може пак да ти потрябвам.

Искам да прошепна - остани.

Все по-силно те обичам...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...