Нестинари
Още парят лумналите въглени,
остри като пламъчен кинжал.
Някак си, в забравата обръгнали,
свикнахме на спомени без жал.
Гонеха се в мисли нестинарени
буря зажаднели сетива.
Свивахме сред кърпите кенарени
глътка извор, мирис на трева.
В залеза, до менци недоносени,
шепнехме си стръкове мечти.
Галеха ни чувства сенокосени.
Криеха ни дъбови врати.
А в нозете, огнено порязани,
въглени разпалват своя зов,
за да тръгнем - с болката наказани
и открием билката-Любов.
(Неиздъхнали спомени)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
