Aug 31, 2013, 6:33 PM

Нестинари 

  Poetry » Love
430 0 2

Още парят лумналите въглени,
остри като пламъчен кинжал.
Някак си, в забравата обръгнали,
свикнахме на спомени без жал.


Гонеха се в мисли нестинарени
буря зажаднели сетива.
Свивахме сред кърпите кенарени
глътка извор, мирис на трева.


В залеза, до менци недоносени,
шепнехме си стръкове мечти.
Галеха ни чувства сенокосени.
Криеха ни дъбови врати.


А в нозете, огнено порязани,
въглени разпалват своя зов,
за да тръгнем - с болката наказани
и открием билката-Любов.


(Неиздъхнали спомени)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??