24 мар. 2009 г., 23:02
Нестинарка
Нестинарка
По жарава вървя босонога -
да прогоня зло - безпощадно!
Всеки въглен носи ми болка
и пропива се - чак до душата.
Всяка болка дава ми сила
да дишам, да живея отново.
Ръце да протягам, да стигам,
да имам, да бъда свободна.
Всяко вдишване носи ми радост:
че ме има, че живея и вярвам,
че мечтая и обичам в наслада,
и стремления и цели поставям.
По жаравата тичам, във транс съм -
странен порив облива сърцето,
аз политам - напред към мечтите,
а жаравата... станала цвете...
© Анахид Чальовска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Наистина прекрасно!
-
всяка болка ни дава сила да сме живи...да бъдем свободни...
хубаво е...животворно и истинско...като нестинарски танц... -
Чак ми се прииска тази нестинарка да я заключа с най-здравия катинар при себе си.Приятно за четене стихотворение!
-
прекрасно е, Ани...!
тази танцуваща жарава под босите ти стъпки...
много, много хубав стих!!!
поздравления сърдечни...! -
В поетичната си жарава ни въвеждаш, Ани! Удивени и възхитени! И още много чувства! Сърдечно!
-
Ооо прекрасно!!!Възхитена съм!
Като мен мислиш за свобода и полет!
Бъди Ани!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
