Нестинарка
Нестинарка
По жарава вървя босонога -
да прогоня зло - безпощадно!
Всеки въглен носи ми болка
и пропива се - чак до душата.
Всяка болка дава ми сила
да дишам, да живея отново.
Ръце да протягам, да стигам,
да имам, да бъда свободна.
Всяко вдишване носи ми радост:
че ме има, че живея и вярвам,
че мечтая и обичам в наслада,
и стремления и цели поставям.
По жаравата тичам, във транс съм -
странен порив облива сърцето,
аз политам - напред към мечтите,
а жаравата... станала цвете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
