Нестинарка

Mar 24, 2009, 11:02 PM

Poetry » Phylosophy

649 0 6

Нестинарка

По жарава вървя босонога -

да прогоня зло - безпощадно!

Всеки въглен носи ми болка

и пропива се - чак до душата.

Всяка болка дава ми сила

да дишам, да живея отново.

Ръце да протягам, да стигам,

да имам, да бъда свободна.

Всяко вдишване носи ми радост:

че ме има, че живея и вярвам,

че мечтая и обичам в наслада,

и стремления и цели поставям.

По жаравата тичам, във транс съм -

странен порив облива сърцето,

аз политам - напред към мечтите,

а жаравата... станала цвете...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

agapeiya_polis (Агапея Полис)

2009-06-14T22:55:12+03:00

Наистина прекрасно!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-04-07T11:21:29+03:00

всяка болка ни дава сила да сме живи...да бъдем свободни...
хубаво е...животворно и истинско...като нестинарски танц...
mihri61 (Милко Христов)

2009-03-26T14:26:35+02:00

Чак ми се прииска тази нестинарка да я заключа с най-здравия катинар при себе си.Приятно за четене стихотворение!
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2009-03-25T17:53:59+02:00

прекрасно е, Ани...!
тази танцуваща жарава под босите ти стъпки...
много, много хубав стих!!!
поздравления сърдечни...!
wind2008 (Владимир)

2009-03-24T23:20:37+02:00

В поетичната си жарава ни въвеждаш, Ани! Удивени и възхитени! И още много чувства! Сърдечно!
smile1 (Валка)

2009-03-24T23:16:33+02:00

Ооо прекрасно!!!Възхитена съм!
Като мен мислиш за свобода и полет!
Бъди Ани!!!