Жарта във тъмното светлее
и дим на струи се излива.
Небесна музика се лее,
снага красива се извива!
Танцуват пак нозете боси
в пожарищe на танц обреден,
разливат се мастилни кóси,
мъже със погледа си жеден[1]
обхождат ú снагата…цяла!
А белото ú, ясно лúце,
огряно от жарта се мярка,
по-светло от сама звездица,
пречисто като утрин ярка.
Очите ú се мержелеят,
в нозете огнен ú гердан…
У мен тъга кат, въглен тлее
и аз от танца обладан
изпивам я с очи…и чакам.
Как тази нестинарка искам,
но танцът ú угасва в мрака
и аз безкрайно се потискам!
22.11.2017 г.
[1]Б.а. жаден
© Владислав Недялков Все права защищены