Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми.
Поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов.
Иконата притисках. Беше жива.
Дочух във песента обреден зов,
чрез транс да пусна родовата сила.
Приех мистично, танцът че е в мен,
че тъпанът отмерва ми сърцето,
че нося огън - порив устремен,
със който да загърбя битието. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация