17 мар. 2010 г., 20:53

Нестинарка

1.6K 0 11

Нестинарски

пристъпвам в  жаравата,
жежки  въглени  
бляскат в нощта.
Душата в екстаз.
В полет  тялото.
С птичи поглед
обхващам света.
 
Бие тъпана.
Блъска сърцето ми,
в ритъм стъпват
студени нозе.
В танц магиен се кърши 
снагата ми,
плаче свята икона
в ръце.

Аз съм тази,
която, танцуваща,
обладана
с  езически дух,
с огнеходство 
предавам  си тялото
в приношение
жертвено - тук.

В транс и тайнство  
обличам жаравата.
Нестинарка. 
ОбрЕдна жена.
И отрекла во веки
забравата,
ритуално
възлюбвам света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много красив стих!
  • Целият танц на нестинарката е пред очите ми...
    Аплодисменти, Танче!
  • Страстно и жертвоготовно!!! А аз се чудех защо Светът е по-възлюбен днес!
    След като си изпогорих нозете... танцувайки по твоята жарава в мен се загнезди мисълта поне от части да ти го върна! Това е моето отмъщение- http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=191634
  • Изящен е твоят нестинарски танц - магия е!
    Поздравления за възхвалата на българското, Таня!

  • Гори снагата, а краката - ледени
    с душа от огъня окъпана
    и звуците от чановете медени
    пропяват с ритъма на тъпана....
    ---------------------------------------
    ВЕЛИКОЛЕПНО ТАНИЧКА!!!!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...