17.03.2010 г., 20:53

Нестинарка

1.6K 0 11

Нестинарски

пристъпвам в  жаравата,
жежки  въглени  
бляскат в нощта.
Душата в екстаз.
В полет  тялото.
С птичи поглед
обхващам света.
 
Бие тъпана.
Блъска сърцето ми,
в ритъм стъпват
студени нозе.
В танц магиен се кърши 
снагата ми,
плаче свята икона
в ръце.

Аз съм тази,
която, танцуваща,
обладана
с  езически дух,
с огнеходство 
предавам  си тялото
в приношение
жертвено - тук.

В транс и тайнство  
обличам жаравата.
Нестинарка. 
ОбрЕдна жена.
И отрекла во веки
забравата,
ритуално
възлюбвам света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много красив стих!
  • Целият танц на нестинарката е пред очите ми...
    Аплодисменти, Танче!
  • Страстно и жертвоготовно!!! А аз се чудех защо Светът е по-възлюбен днес!
    След като си изпогорих нозете... танцувайки по твоята жарава в мен се загнезди мисълта поне от части да ти го върна! Това е моето отмъщение- http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=191634
  • Изящен е твоят нестинарски танц - магия е!
    Поздравления за възхвалата на българското, Таня!

  • Гори снагата, а краката - ледени
    с душа от огъня окъпана
    и звуците от чановете медени
    пропяват с ритъма на тъпана....
    ---------------------------------------
    ВЕЛИКОЛЕПНО ТАНИЧКА!!!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...