Нестинарски нозе
Аз прибрах си крилете.
Стъпвам здраво с нозе,
но запазих мечтите -
път към мойто небе.
Ходя боса понякога,
даже тичам в мъгла,
и обгъщам с ръцете
светлостта на деня.
По жарава пристъпвам
със молитвени думи.
Две нозе нестинарски
вият танците луди.
Не остават ми белези,
ни ми пари по пръстите.
Само перлени нанизи
диплят в такт по гърдите.
Бият тъпани в ритъм.
Полудява сърцето ми,
пак за теб щом попитам
иконата във ръцете ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
понякога се получава, понякога не съвсем
