Нестинарски нозе
Аз прибрах си крилете.
Стъпвам здраво с нозе,
но запазих мечтите -
път към мойто небе.
Ходя боса понякога,
даже тичам в мъгла,
и обгъщам с ръцете
светлостта на деня.
По жарава пристъпвам
със молитвени думи.
Две нозе нестинарски
вият танците луди.
Не остават ми белези,
ни ми пари по пръстите.
Само перлени нанизи
диплят в такт по гърдите.
Бият тъпани в ритъм.
Полудява сърцето ми,
пак за теб щом попитам
иконата във ръцете ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
понякога се получава, понякога не съвсем
