Аз прибрах си крилете.
Стъпвам здраво с нозе,
но запазих мечтите -
път към мойто небе.
Ходя боса понякога,
даже тичам в мъгла,
и обгъщам с ръцете
светлостта на деня.
По жарава пристъпвам
със молитвени думи.
Две нозе нестинарски
вият танците луди.
Не остават ми белези,
ни ми пари по пръстите.
Само перлени нанизи
диплят в такт по гърдите.
Бият тъпани в ритъм.
Полудява сърцето ми,
пак за теб щом попитам
иконата във ръцете ми.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
понякога се получава, понякога не съвсем
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
