Нестинарски танц

Всяка нощ душата ти да пали

на болката неугасимия пожар –

и след това безумен да погалиш

с нозете си угасващата жар.

Върху болката си бос да тичаш,

да танцуващ, полудял

в изгарящото блюдо на тъгата си...

От огъня не се страхувам.

И от себе си.

Дъждът на моите сълзи вали.

На сутринта, когато се събудих  

в пепелта на изгорелите си чувства, 

              студено ми е...

 А под лицето ми

 дори сълзите изгорели...