Всяка нощ душата ти да пали
на болката неугасимия пожар –
и след това безумен да погалиш
с нозете си угасващата жар.
Върху болката си бос да тичаш,
да танцуващ, полудял
в изгарящото блюдо на тъгата си...
От огъня не се страхувам.
И от себе си.
Дъждът на моите сълзи вали.
На сутринта, когато се събудих
в пепелта на изгорелите си чувства,
студено ми е...
А под лицето ми
дори сълзите изгорели...
© Албена Стефанова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
