Всяка нощ душата ти да пали
на болката неугасимия пожар –
и след това безумен да погалиш
с нозете си угасващата жар.
Върху болката си бос да тичаш,
да танцуващ, полудял
в изгарящото блюдо на тъгата си...
От огъня не се страхувам.
И от себе си.
Дъждът на моите сълзи вали.
На сутринта, когато се събудих
в пепелта на изгорелите си чувства, ...