Нестинарски танц
Нестинарски танц
Всяка нощ душата ти да пали
на болката неугасимия пожар –
и след това безумен да погалиш
с нозете си угасващата жар.
Върху болката си бос да тичаш,
да танцуващ, полудял
в изгарящото блюдо на тъгата си...
От огъня не се страхувам.
И от себе си.
Дъждът на моите сълзи вали.
На сутринта, когато се събудих
в пепелта на изгорелите си чувства,
студено ми е...
А под лицето ми
дори сълзите изгорели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
