21 мая 2015 г., 12:53

Нестинарско

1.3K 0 21

 

Днес огньове завихрят следите ни
някъде някой танцува с икони
ти ли си тръгна... аз ли... не питай
просто жарава душата ми рони...

 

Празни постели жигосват ме нощем –
в тихи звезди съм занитила длани
бавно изгарят по пръстите залези

с твоите устни дълбаят ме в рани

 

... да се преместя на пряка от вятъра
в мъничка мида до изгрева вдясно

с няколко гларуса спрели в косите ми
с пепел от обич живяна напразно...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За мен е чест!
    Благодаря!
  • Искрени поздравления за стиха. Лично за себе си открих изключителни поетични находки. Благодаря!
  • ... не го мисли, радвам се, че намина...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...