May 21, 2015, 12:53 PM

Нестинарско

  Poetry
1.3K 0 21

 

Днес огньове завихрят следите ни
някъде някой танцува с икони
ти ли си тръгна... аз ли... не питай
просто жарава душата ми рони...

 

Празни постели жигосват ме нощем –
в тихи звезди съм занитила длани
бавно изгарят по пръстите залези

с твоите устни дълбаят ме в рани

 

... да се преместя на пряка от вятъра
в мъничка мида до изгрева вдясно

с няколко гларуса спрели в косите ми
с пепел от обич живяна напразно...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • За мен е чест!
    Благодаря!
  • Искрени поздравления за стиха. Лично за себе си открих изключителни поетични находки. Благодаря!
  • ... не го мисли, радвам се, че намина...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...