21 may 2015, 12:53

Нестинарско

  Poesía
1.3K 0 21

 

Днес огньове завихрят следите ни
някъде някой танцува с икони
ти ли си тръгна... аз ли... не питай
просто жарава душата ми рони...

 

Празни постели жигосват ме нощем –
в тихи звезди съм занитила длани
бавно изгарят по пръстите залези

с твоите устни дълбаят ме в рани

 

... да се преместя на пряка от вятъра
в мъничка мида до изгрева вдясно

с няколко гларуса спрели в косите ми
с пепел от обич живяна напразно...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За мен е чест!
    Благодаря!
  • Искрени поздравления за стиха. Лично за себе си открих изключителни поетични находки. Благодаря!
  • ... не го мисли, радвам се, че намина...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...