25 апр. 2020 г., 18:16

Несъществуваща любов

954 0 0

Простѝ на тая в мене, 
гадна егоистка, 
превзела е сърцето ти,
неподозиращо това, 
че единствено способна е 
да ти даде огризка, 
тя не може да обича, 
бавно срива любовта. 
Недостойна съм за тази твоя обич, 
от грехове е изградена
моята душа, 
а ти неспирно на ръце ме носиш, 
не виждаш, че аз всичко, 
покрай себе си руша. 
Явно предполагаш, 
че любовта ти е спасение, 
очакваш да се променя, 
дочула твоя зов. 
Наистина ли вярваш
и имаш ли търпение, 
да открия тая в мене
несъществуваща любов? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Пачелиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...