25.04.2020 г., 18:16

Несъществуваща любов

949 0 0

Простѝ на тая в мене, 
гадна егоистка, 
превзела е сърцето ти,
неподозиращо това, 
че единствено способна е 
да ти даде огризка, 
тя не може да обича, 
бавно срива любовта. 
Недостойна съм за тази твоя обич, 
от грехове е изградена
моята душа, 
а ти неспирно на ръце ме носиш, 
не виждаш, че аз всичко, 
покрай себе си руша. 
Явно предполагаш, 
че любовта ти е спасение, 
очакваш да се променя, 
дочула твоя зов. 
Наистина ли вярваш
и имаш ли търпение, 
да открия тая в мене
несъществуваща любов? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Пачелиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...