Простѝ на тая в мене, 
гадна егоистка, 
превзела е сърцето ти,
неподозиращо това, 
че единствено способна е 
да ти даде огризка, 
тя не може да обича, 
бавно срива любовта. 
Недостойна съм за тази твоя обич, 
от грехове е изградена
моята душа, 
а ти неспирно на ръце ме носиш, 
не виждаш, че аз всичко, 
покрай себе си руша. 
Явно предполагаш, 
че любовта ти е спасение, 
очакваш да се променя, 
дочула твоя зов. 
Наистина ли вярваш
и имаш ли търпение, 
да открия тая в мене
несъществуваща любов?