Аз, честно да ви кажа, не от вчера
се рея във НЕтрезво размишляване.
Видях се в чудо докато намеря
лекарство някакво. За отрезвяване.
А отрезнях ли, вие преценете.
Не, не за политика ще ви пиша!
Не ми се цапат с нея редовете,
когато на море така мирише.
Усещате ли? Не?... Обаче аз
най-сетне май научих как се плува.
Очи затварям и... съм във Бургас!
И там по пясъка сърца рисувам.
И ей така, седя си, и си мисля
какво, кога, и колко съм изпила,
та буквите танцуват върху листа,
(а ужким съм се съсредоточила).
Безспорно е коварно питието!
По мислите ми кацат пеперуди,
удари ме направо във сърцето,
представата за време ми се губи.
Скъсявам разстоянията с дъх.
Насън целувам жълъди и риби.
Мечтите ми си имат кръв и плът...
И пъзели редя от морски миди.
Май честно да ви кажа не от вчера
изпила съм я тази сложна доза.
Не мога още думи да намеря
каква е точната ми диагноза?
Оставям ви сега. Ще размишлявам.
До полунощ остава само час.
Пияна ли съм? Или отрезвявам?
Не знам. Но ми мирише на Бургас.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Все права защищены