Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
29 мая 2011 г., 16:24

Неуловима 

  Поэзия
1182 0 22

 

Хвани ме де, хвани ме... хе хе хе...

Преди да съм дошла, аз вече тръгвам,

преди да ме повикаш, ставам ек,

стохилядна от миг за мен е дълга.

 

Хвани ме, хайде, не губи кураж.

Ще мина между редките ти пръсти

и ще пропадна в гънка на мираж,

но ти недей, не спирай да ме търсиш.

 

Ще чакам в дирята на самолет

(стопявам ли се? – съжалявам, бързам...).

Ще бъда в онзи филм от шест до пет,

във който Хамлет ще е смел и дързък.

 

Бамбино, не унивай... аз съм лъч,

или такава бях, преди да мръкна.

Аз съм един гласец сред детски глъч,

хвани ме – нищо, че отдавна млъкнах.

 

Не, виж, сега съм в колба от сълза...

не! – ферментирам в ъгълче на устни...

ах, чакай... червейче се скри в бреза...

или... в монетен автомат ме пуснаха...

 

Не си играя с теб, не ме вини.

Сега ще ти подскажа: свий надясно,

но аз ще съм отляво... Остани! –

дори когато нищо не е ясно.

 

Дори и в най-щастливия си ден

ти няма да ме хванеш, да ме имаш.

Щракни със пръсти: чуй, това е дзен.

Това е красота. Неуловима.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??