29.05.2011 г., 16:24 ч.

Неуловима 

  Поезия
1229 0 22
Хвани ме де, хвани ме... хе хе хе...
Преди да съм дошла, аз вече тръгвам,
преди да ме повикаш, ставам ек,
стохилядна от миг за мен е дълга.
Хвани ме, хайде, не губи кураж.
Ще мина между редките ти пръсти
и ще пропадна в гънка на мираж,
но ти недей, не спирай да ме търсиш.
Ще чакам в дирята на самолет
(стопявам ли се? – съжалявам, бързам...).
Ще бъда в онзи филм от шест до пет,
във който Хамлет ще е смел и дързък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??