30 апр. 2009 г., 18:18

Неуловимо лято

920 0 1

С ръце в небето

усмивката прелива дотам, докъдето

думата "гравитация" е без значение.

Маратонки и силна форма на забавление.

Скокове огромни,

усещам в тях искрени моменти безспорни.

Не ме запомняй,

запомни цвета на очите ми,

може би, ако решиш.

От морския бриз до морския бриз.

Още лета безкрайни,

с нечовешки нощи,

 с потайни крайни случки.

Полет до сутринта.

И след това с закуска по обяд,

с рошава коса

и смях през сълзи.

Не живея, аз летя

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...