30.04.2009 г., 18:18

Неуловимо лято

917 0 1

С ръце в небето

усмивката прелива дотам, докъдето

думата "гравитация" е без значение.

Маратонки и силна форма на забавление.

Скокове огромни,

усещам в тях искрени моменти безспорни.

Не ме запомняй,

запомни цвета на очите ми,

може би, ако решиш.

От морския бриз до морския бриз.

Още лета безкрайни,

с нечовешки нощи,

 с потайни крайни случки.

Полет до сутринта.

И след това с закуска по обяд,

с рошава коса

и смях през сълзи.

Не живея, аз летя

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...