С ръце в небето

усмивката прелива дотам, докъдето

думата "гравитация" е без значение.

Маратонки и силна форма на забавление.

Скокове огромни,

усещам в тях искрени моменти безспорни.

Не ме запомняй,

запомни цвета на очите ми,

може би, ако решиш.

От морския бриз до морския бриз.

Още лета безкрайни,

с нечовешки нощи,

 с потайни крайни случки.

Полет до сутринта.

И след това с закуска по обяд,

с рошава коса

и смях през сълзи.

Не живея, аз летя