30 abr 2009, 18:18

Неуловимо лято

  Poesía » Otra
922 0 1

С ръце в небето

усмивката прелива дотам, докъдето

думата "гравитация" е без значение.

Маратонки и силна форма на забавление.

Скокове огромни,

усещам в тях искрени моменти безспорни.

Не ме запомняй,

запомни цвета на очите ми,

може би, ако решиш.

От морския бриз до морския бриз.

Още лета безкрайни,

с нечовешки нощи,

 с потайни крайни случки.

Полет до сутринта.

И след това с закуска по обяд,

с рошава коса

и смях през сълзи.

Не живея, аз летя

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...