29 мая 2009 г., 08:29

Неустоимо

841 0 1

Усещаш как твоите ръце
търсят пулса на моето сърце.
Нежно галят бялата ми кожа
така, както друг не може, освен теб.
Усещам как твоите очи
ми подаряват сноп лъчи,
искрящи от копнежи и желания за мен.
Усещам как всичко в теб крещи
от страст и огън... за нас.
С устни правиш чудеса,
преоткриваш нежни небеса
за теб, за мен, за влюбените ни сърца.
Неустоимо животът препуска през простора
на човешките ни дни.
Неумолимо сме пленници
на любовта и за наш късмет
неустоимо се разпалва всеки път
огънят на любовта.
Неустоимо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Ченкина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...