May 29, 2009, 8:29 AM

Неустоимо

  Poetry » Love
836 0 1

Усещаш как твоите ръце
търсят пулса на моето сърце.
Нежно галят бялата ми кожа
така, както друг не може, освен теб.
Усещам как твоите очи
ми подаряват сноп лъчи,
искрящи от копнежи и желания за мен.
Усещам как всичко в теб крещи
от страст и огън... за нас.
С устни правиш чудеса,
преоткриваш нежни небеса
за теб, за мен, за влюбените ни сърца.
Неустоимо животът препуска през простора
на човешките ни дни.
Неумолимо сме пленници
на любовта и за наш късмет
неустоимо се разпалва всеки път
огънят на любовта.
Неустоимо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...