29.05.2009 г., 8:29

Неустоимо

837 0 1

Усещаш как твоите ръце
търсят пулса на моето сърце.
Нежно галят бялата ми кожа
така, както друг не може, освен теб.
Усещам как твоите очи
ми подаряват сноп лъчи,
искрящи от копнежи и желания за мен.
Усещам как всичко в теб крещи
от страст и огън... за нас.
С устни правиш чудеса,
преоткриваш нежни небеса
за теб, за мен, за влюбените ни сърца.
Неустоимо животът препуска през простора
на човешките ни дни.
Неумолимо сме пленници
на любовта и за наш късмет
неустоимо се разпалва всеки път
огънят на любовта.
Неустоимо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...