Неустоимо
Докосвам те – ръцете ми са гладни
за разгорялата магия – страст.
Поемат ме стихиите грамадни –
обречен съм, изгубил всяка власт.
По кожата ти капчици избиват,
таи се зажаднял, греховен транс.
Умората обидена заспива
и прави път на неизпит романс.
Не казвай нищо, думите са грешка –
телата знаят кода наизуст.
Душите са във схватка свръхчовешка,
заточен е срамът на остров пуст!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
