Неведоми са пътищата Божии
Неведоми са пътищата Божии,
но, щем не щем, ще срещнем и смъртта.
Далеч е този ден – не ме тревожи:
знам – дълго се живее с любовта!
Не искам да умра върху носилка,
в автомобилна катастрофа да горя,
безумен да увисна на бесилка,
ненужен да издъхна в самота...
А моля се, тъй както те целувам
и те прегръщам с влюбени ръце,
в единствен миг, докато те сънувам,
да спре да бие моето сърце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
