Неведоми са пътищата Божии
Неведоми са пътищата Божии,
но, щем не щем, ще срещнем и смъртта.
Далеч е този ден – не ме тревожи:
знам – дълго се живее с любовта!
Не искам да умра върху носилка,
в автомобилна катастрофа да горя,
безумен да увисна на бесилка,
ненужен да издъхна в самота...
А моля се, тъй както те целувам
и те прегръщам с влюбени ръце,
в единствен миг, докато те сънувам,
да спре да бие моето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
