27 июл. 2010 г., 09:15

Невидима

1.1K 0 1

Невидима...

Как искам да не можеше да ме видиш!

Да съм близо, по-близо...

Да те чувствам, в теб да се губя...

Да се потапям във безкрайните мигли,

измъчено от топлината ти да вкусвам.

Да бъда с теб, когато се къпеш,

за да опозная разголена душата ти.

В съня ти незабелязано да прониквам,

да го даря с красотата си.

 

Как искам да не можеше да ме видиш!

Да не съглеждаш нямото изтръпване

при всяка твоя мила дума

или при нежното ти докосване.

Невидима да бях, о, как щях да те обичам...

Открито, без преструвки, безпощадно.

Невидима да съм...

Че искрено сме влюбени

за никого не ще да бъде тайна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Последната Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичай наяве, няма нищо по - хубаво! Поздрави за хубавият стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...