23 мая 2008 г., 18:01

Невидима красота 

  Поэзия » Другая
1260 0 7
Невидима красота
Живее, понесъл на гръб
малката си скромна къща,
лекичко по камъка пълзи
и сякаш слънцето прегръща.
Мнозина гледат го с жал,
с високомерен поглед го сподирят,
единствено парченца кал
и дупката в черупката съзират.
И заслепени те от гордостта,
щастието му не подозират,
виждат само нищета, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Все права защищены

Предложения
: ??:??