Невидима красота
Живее, понесъл на гръб
малката си скромна къща,
лекичко по камъка пълзи
и сякаш слънцето прегръща.
Мнозина гледат го с жал,
с високомерен поглед го сподирят,
единствено парченца кал
и дупката в черупката съзират.
И заслепени те от гордостта,
щастието му не подозират,
виждат само нищета, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse