23 may 2008, 18:01

Невидима красота 

  Poesía » Otra
1181 0 7
    

                                                    Невидима красота

 

Живее, понесъл на гръб

малката си скромна къща,

лекичко по камъка пълзи

и сякаш слънцето прегръща.

 

Мнозина гледат го с жал,

с високомерен поглед го сподирят,

единствено парченца кал

и дупката в черупката съзират.

 

И заслепени те от гордостта,

щастието му не подозират,

виждат само нищета,

невидимото просто не разбират!

И независимо от лошата тълпа,

рогцата си към вятъра протяга,

красивата му вътрешно душа

в черупката му счупена приляга.

 

И често красотата в този свят

в обвивка грозна се прикрива,

щастливец е и истински богат

тоз, който бисера открива!

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??