Невидима красота
Невидима красота
Живее, понесъл на гръб
малката си скромна къща,
лекичко по камъка пълзи
и сякаш слънцето прегръща.
Мнозина гледат го с жал,
с високомерен поглед го сподирят,
единствено парченца кал
и дупката в черупката съзират.
И заслепени те от гордостта,
щастието му не подозират,
виждат само нищета,
невидимото просто не разбират!
И независимо от лошата тълпа,
рогцата си към вятъра протяга,
красивата му вътрешно душа
в черупката му счупена приляга.
И често красотата в този свят
в обвивка грозна се прикрива,
щастливец е и истински богат
тоз, който бисера открива!
© Мария Борисова All rights reserved.
