Невидима красота

May 23, 2008, 6:01 PM

Poetry » Other

1261 0 7

Невидима красота
Живее, понесъл на гръб
малката си скромна къща,
лекичко по камъка пълзи
и сякаш слънцето прегръща.
Мнозина гледат го с жал,
с високомерен поглед го сподирят,
единствено парченца кал
и дупката в черупката съзират.
И заслепени те от гордостта,
щастието му не подозират,
виждат само нищета, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Невидима красота

Want to read more?

Random works