12 апр. 2018 г., 00:55

Невидимо присъствие

672 0 0

НЕВИДИМО  ПРИСЪСТВИЕ

 

 

В очакване живота ми премина,

но вярата догасваща стоеше

и със сетни сили ми шептеше:

„Вярвай в мен и вечно ще ни има!“

 

Този час, тъй тих, смълчан

отминава бавно с тишината

и любов ми носи в самотата –

твоя лик сънуван и мечтан!

 

За такова чувство аз живях

и дочаках с теб да го изпитам,

ала в слабостта си не залитам –

ни един импулс не пропилях!

 

Пълнота изпълва празнотата

в сърце, което знае да обича,

дори когато дума не изрича,

а тупти с усета над сетивата.

 

И друга форма ще приема –

в лист, отронен на земята,

с поглед, вперен към звездата,

но до теб единствен място да заема.

 

Ти си моя дъх и живота нека ми го вземе!

 

 

29.I.2012
Камен Тодоров ©

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Тодоров Все права защищены

За мултимедийна визуализация, моля посетете: www.vbox7.com/play:0f40b4dbb1

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...