12.04.2018 г., 0:55

Невидимо присъствие

670 0 0

НЕВИДИМО  ПРИСЪСТВИЕ

 

 

В очакване живота ми премина,

но вярата догасваща стоеше

и със сетни сили ми шептеше:

„Вярвай в мен и вечно ще ни има!“

 

Този час, тъй тих, смълчан

отминава бавно с тишината

и любов ми носи в самотата –

твоя лик сънуван и мечтан!

 

За такова чувство аз живях

и дочаках с теб да го изпитам,

ала в слабостта си не залитам –

ни един импулс не пропилях!

 

Пълнота изпълва празнотата

в сърце, което знае да обича,

дори когато дума не изрича,

а тупти с усета над сетивата.

 

И друга форма ще приема –

в лист, отронен на земята,

с поглед, вперен към звездата,

но до теб единствен място да заема.

 

Ти си моя дъх и живота нека ми го вземе!

 

 

29.I.2012
Камен Тодоров ©

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Тодоров Всички права запазени

За мултимедийна визуализация, моля посетете: www.vbox7.com/play:0f40b4dbb1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...